Първа публикация:
http://www.glasove.com
Митрополит Калистос Уеър – православното благовестие днес
Първа публикация:
http://www.glasove.com
Как да четем Библията
Автор: епископ Калистос Уеър
КАК ДА ЧЕТЕМ БИБЛИЯТА
„Всичкото Писание е боговдъхновено”
(2 Тим. 3:16)
„Ако земен цар, нашият император – пише св. Тихон Задонски (1724-1783 г.), – ти напише писмо, нима не би го прочел с радост? Разбира се, с голяма радост и трепетно внимание.” Но какво е, пита той, нашето отношение към писмото, което е адресирано до нас не от някой друг, а от Самия Бог? „Ти си получил писмо не от някой земен император, а от небесния Цар. И въпреки това ти пренебрегваш този дар, това безценно съкровище.” Да отвориш и да прочетеш това писмо, добавя св. Тихон, означава да влезеш в личен разговор лице в лице с живия Бог. „Всеки път, когато четеш Евангелието, ти чуваш отправените към тебе слова на Самия Христос. И докато четеш, ти се молиш и беседваш с Него.” Има още
Днешният човек е запазил усета за чудото
Автор: Златина Иванова
Разговор на Златина Иванова с Диоклийския митр. Калистос Уеър
2000 години след Възкресение Христово смъртта изглежда по-всесилна отвсякога. Човешкият живот никога не е струвал толкова малко. Как може Църквата да обясни на смеещия се през сълзи днешен свят, че смъртта вече не е всесилна, защото Христос я победи със Своята смърт? Може ли модерният човек да разбере вестта за Възкресението? Има още
Православният път. Пролог: Ориентирите по пътя
Автор: Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
Аз съм пътят и истината и животът
Иоан 14:6
Църквата не ни дава система, а ключ; не план на Божия град, а начин да се влезе в него. Може някой да се загуби заради това, че няма план. Но всичко, което види, ще види лично и непосредствено, и то ще бъде истинско за него; докато който е разучил само плана, рискува да остане отвън и всъщност да не намери нищо.
Един от най-известните пустинни отци на Египет от 4 век, св. Серапион Сандонит, веднъж пътувал на поклонение до Рим. Там разбрал за прославена отшелница – жена, която никога не излизала от малката си стая. Скептично настроен към подобен начин на живот, тъй като той самият бил голям странник, Серапион я посетил и я попитал: „Защо седиш тук?”, на което тя отговорила: „Аз не седя. Аз пътувам”. Има още
Послушен до смърт
04.11.05
Автор: епископ Калистос Уеър
Самото Христово Въплъщение е вече акт на спасение. Като приема нашата разпаднала се човешка природа, Христос я възстановява и, по думите на един християнски химн, „въздига падналия образ“. Но в такъв случай защо е била необходима кръстната смърт? Не е ли било достатъчно Бог да живее на земята, да мисли, чувства и желае като човек, без да трябва и да умира като човек?
Бог стана човек
25.11.08
Автор: епископ Калистос Уеър
Тъй като човек не можел да се доближи до Бога, Бог се приближил до човека като се уподобил на човек по най-непосредствен начин. Предвечният Логос, Синът Божи, Който е Второто Лице на Светата Троица, станал истински човек, един от нас. Той обновил и възстановил нашата човешка природа, като я възприел цялата в Себе Си. Има още
Какво можем да научим един от друг
Автор: Митрополит Калистос (Уеър)
Настоящата лекция на митрополит Калистос (Уеър), посветена на диалога между православни и протестанти, е изнесена през февруари 2011 г. пред аудиторията на Университета „Норт Парк“, Чикаго.
Нека за начало да цитирам не думите на православен, нито на евангелист, а думите на един християнин от римокатолическата църква – кардинал Сюнънс. Той казва така: „За да постигнем единение, трябва първо да възлюбим един другиго. За да възлюбим един другиго, трябва най-напред да се опознаем взаимно.“ Има още
Образът, подобието и Царството
Автор: Митр. Калистос Уеър, превод и подбор Михаил Шиндаров
Какво е било мястото на човека в творението?
„И Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа” (1 Сол. 5:23). Тук ап. Павел отбелязва три аспекта или три елемента, съставящи човешката личност. Макар и различни, тези аспекти са строго зависими един от друг; човек представлява единно цяло, а не сума от отделни части.
Църквата – постоянната Петдесетница
Автор: Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
Лесно е да възприемем Църквата преди всичко като Тяло Христово и да забравим за ролята на Светия Дух. Но, както вече казахме, в Своето дело между хората, Синът и Светият Дух взаимно се допълват и това важи както за еклесиологията, така и за другите дялове на богословието. Докато св. Игнатий казва: „Където е Христос, там е вселенската Църква“, св. Ириней пише също толкова вярно, че „където е Църквата, там е Светият Дух, и където е Светият Дух, там е Църквата“. Именно, защото Църквата е Тяло на Христос, тя е също така храм и жилище на Светия Дух. Светият Дух е Дух на свободата. Светият Дух не само ни съединява, но създава и безкрайното разнообразие на личности в Църквата: на Петдесетница огнените езици се „разделиха“ и застанаха „над всеки по отделно“ от присъстващите. Дарът на Светия Дух е дар на Църквата, но в същото време е и личен дар, съобразен с характера на всеки. „Има различни дарби, ала Духът е един и същ“ (1 Кор. 12:4). Животът в Църквата не означава унищожение на многообразието сред хората, нито налагане на един безспорен и еднотипен образ на всички, но е точно обратното. Светците не само, че не проявяват някакво досадно еднообразие, но са развили у себе си ярка и отличаваща се личност. Глупаво е злото, а не светостта.
В това се изразява накратко връзката между Църквата и Бога. Тази Църква – икона на Светата Троица, Тяло на Христос, пълнота на Светия Дух – е едновременно видима и невидима, Божия и човешка. Видима е, понеже се състои от конкретни общности, които живеят на земята. Невидима е, защото включва в себе си светците и ангелите. Човешка е, защото грешниците са нейните земни членове. Божия е, защото е Тяло на Христос. Няма разграничение между видимото и невидимото, между воюващата Църква и ликуващата Църква (според западната терминология), защото и двете са една единствена и постоянна реалност. „Видимата Църква, земната Църква, живее в пълно общение и единство с цялото Тяло на Църквата, чиято глава е Христос“. Тя е мястото за среща на настоящия век и на бъдещия, като живее едновременно и в двата века.
Източник: dveri.bg
Блог за митр. Калистос Уеър 