Личният опит в общуването със Св. Дух според гръцките отци

sv_petdesetnica
Автор: Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

(Из диалога с петдесетниците)

През 1890 г. английският пътешественик от Съндърленд Александър Боди, викарий на църквата “Вси Светии” от град Монкуерармаут, дошъл като пилигрим във великия Соловецки Манастир на Бяло море (залив на Баренцево море – бел. прев.). Едно нещо го поразило особено. Това било описанието на слизането на Светия Дух на Петдесетница.

На купола на големия храм и манастир Соловецки има едно поразително изображение на първите християни, събрали се на първата Петдесетница, как гледат с просветлени лица огненото кръщение на Светия Дух, снизхождащо над новородената Църква. В центъра на преден план е Богородица, също получаваща дар[i]. Има още

Православната теология през 21 век (втора част)

bkw
Автор: Митр. Калистос Уеър, превод от гр. ез. Светослав Риболов

(продължение)

Жив образ на живия Бог
Думите на свети Григорий за първообраза и за нашия образ ни пренасят направо към следващата ни тема. За един християнин най-важното събитие, що се отнася до личността му, е Божието подобие (Бит. 1:26-28). Всеки един от нас не е нищо по-малко от един жив образ (икона) на живия Бог, един сътворен образ (икона) на нетварната безкрайност на Бога. По тази причина ние сме свободни и творци; затова се простираме вън от времето и пространството; затова сме “божествени и благословени”.

Тъй като по този начин човешката природа е изобразяваща, иконична, тя е неизбежно свързваща се, общуваща. В самата същност на нашата човешкост е отпечатана една връзка с Бога, отделена от това общение, човешката личност е немислима, безсмислена. Това да бъдеш човек се явява един вид направление, цел, ориентация, ориентация към Бога. В православното разбиране за личността не съществува никакво “природно” човешко същество отделено от Бога. Има още

Православната теология през 21 век (първа част)

bkw
Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Поглед към миналото – водещата тема на 20 век

Нека започнем, като поставим един двуаспектен въпрос, който има изключителна важност за нас като православни християни, изправени пред културното разнообразие и плурализъм на съвременния свят. Коя беше най-важната тема, пред която се изправи православното богословие във века, който току-що отмина? А коя ще бъде най-важната тема за нас през новото хилядолетие, тъй като сега навлизаме в 21 век? Ясно е, че можем да подходим към този двуаспектен въпрос от много различни страни, други сигурно няма да се съгласят с посочените от мен като най-важни приоритети. Аз лично смятам еклесиологията за водеща тема на православното богословие през изминалия век. В действителност доста време преди изгрева на ХХ век, през четиридесетте и петдесетте години на 19 век, проблемът за природата на Църквата е бил вече поставен за разглеждане в Русия от мислителите-панслависти, от хора като Алексей Хомяков. Те се постараха да определят коя е отличителната черта на Православието по отношение както на Римокатолицизма, така и на Протестантството. Има още

Без енорията Църквата е наивна утопия

orth_wp_060_1600x1200Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Днес енорията в Православната Църква заема много по-видно място, отколкото през последните 16 века. От времето на св. Константин Велики, когато той приел християнската вяра, местният евхаристиен център никога не е имал такава тежест, както днес.

Какъв е смисълът от съществуването на Църквата? Коя е уникалната и характерна роля, която никой друг и нищо друго не може да осъществи? Какво  е това, което Църквата прави, а националните сдружения, младежките клубове или благотворителните организации не могат да направят? Има още

Дарът на Петдесетница

pentecost_greek 11.06.06

Автор: Епископ Калистос Уеър

Има три особено впечатляващи значения, в които се проявява полученият на Петдесетница Дар-Утешител. Първо: Той е дар, предназначен за всички Божи люде (Деян. 2:4-5). Дарът или харизмата на Светия Дух не се дава единствено и само на духовници, но на всички кръстени. Всички те са носители на Духа, което значи харизматици в непосредствения смисъл на думата. Второ: Той е дар на единството. „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно” (Деян. 2:1).

 

Светият Дух прави множеството едно Тяло в Христа. Слизането на Духа на Петдесетница обръща следствието от Вавилонската кула (Бит. 11:7). Както се пее в един от химните на празника:

Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнени езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух (Кондак, глас осми). Има още

Какво е старецът в православното предание

15178_643872365627945_1409143712_n
/На снимката: Свети Силуан Атонски (1866-1938)/

Автор: епископ Калистос Уеър

Какво е старецът в живота на Православната църква, обяснява по забележителен начин известният богослов и преподавател в Оксфордския университет епископ Калистос Уеър в книгата си „Православният път“.

В православната традиция действието на Светия Дух в християнската общност по особен начин се разкрива в два „духоносни“ образа: на старците, или на духовните отци, и на юродивите заради Христа.

Няма значение дали старецът е възрастен в годините си, а дали е мъдър в опитното познание на Божествената истина, дали е дарен с благодатта на „духовното отчество“ и с дара да ръководи другите по Пътя. Той дава на духовните си чеда не морални напътствия или правила в живота, а осъществява лична връзка. Има още

Православният път

bkw
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)


Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Църквата не предлага система, а ключ; не предлага план на Града Божий, а средство да се влезе в него. Може би някой ще се загуби, защото няма план. Но всичко, което ще види, ще го види без посредник, ще го види пряко и то ще бъде реално за него; докато този, който само изучава плана, рискува да остане отвън и да не открие нищо.

Прот. Георги Флоровски

Един от най-известните египетски отци от 4 в. св. Серапион (Синдонит) веднъж пътувал на поклонение в Рим. Тук научил за прочута подвижница-затворник, жена, живееща в малка стая, която не напускала никога. Скептично настроен към такъв живот, тъй като самият той бил голям странник, св. Серапион отишъл при нея и я запитал:”Защо седиш тук?”. Жената отговорила ”Не седя. Аз пътувам”. Има още

Православният опит на покаянието

prodigal_sonАвтор: Калистос Уеър

Обикновено покаянието се разбира като тъга поради греха, чувство за вина, усещане за скръб и ужас поради раните, които сме причинили на другите и на себе си. И все пак такъв възглед е непълен. Скръбта и ужасът наистина са важен елемент на покаянието, но не го изчерпват, нито пък представляват най-важната му част. Ще достигнем до по-пълно разбиране на този въпрос, ако разгледаме буквалния смисъл на гръцката дума за покаяние, метаноя. Тя означава „обнова на ума“ – не само да съжаляваш за миналото, но да промениш основно възгледите си, да придобиеш нов поглед към себе си, и към другите; „велико разбиране“. Велико разбиране, което не води задължително до емоционална криза. Покаянието не е синоним на печал и самосъжаление, а обръщане, пренасочване на центъра на живота ни към Светата Троица. Има още

Значение на „Добротолюбието“ на изток и на запад

cover
Постхристиянска Европа чете „Добротолюбието“

През месец май 1998 г. Калистос Уеър, епископ на Диоклия бе поканен от гръцката фондация „Онасис“ да изнесе лекция на тема: „Значението на „Добротолюбието“ на Изток и на Запад“ пред Стария Парламент в Атина. Част от лекцията е публикувана във в-к „Християники“, откъдето я превеждаме за българските читатели. В началото на своето изложение еп. Калистос (Уеър) се спира на първото издание на „Добротолюбието“ преди около 200 години (1782 г.) от св. Макарий (Нотарас), епископ на Коринт, и св. Никодим Светогорец.

„В началото книгата имала среден отзвук, защото почти всички текстове били издадени в оригинал без превод на новогръцки. Минало повече от век, докато се стигне до второ издание през 1893 г. 64 години по-късно, през 1957 г., излязло и третото издание. Така за първите 175 години от своето съществуване „Добротолюбието“ било издадено само три пъти. С други думи не било това, което се нарича „бестселър“. Интересно е да се отбележи, че в класическото многотомно издание „Голяма гръцка енциклопедия“ от 1930 г., под понятието „Филокалия“ (гр. език ­ Добротолюбие) била спомената само „Филокалия“-та на Ориген, съставена от св. Василий Велики и св. Григорий Богослов, докато „Добротолюбието“ на св. Макарий и св. Никодим не се споменава. Има още

Трите условия

bkw
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Автор: Калистос Уеър

Всяка крачка в духовния път на православния християнин се предопределя от три незаменими условия.

Първото условие е пътешественикът, поел по Пътя, да е член на Църквата.  

Духовното пътешествие се предприема в общение с други хора, а не в уединение. Православната традиция набляга изключително силно върху църковния характер на истинското християнство. По думите на Алексей Хомяков:

„Никой не се спасява сам. Този, който в спасен, е спасен в Църквата, като неин член и е в единство с всички останали членове. Когато някой вярва, той е в общението на вярата, когато някой обича, той е в общението на любовта, когато се моли, той е в общението на молитвата.“

Има още