Православният път. Пролог: Ориентирите по пътя

20986_360228920761814_1035740290_n
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Автор: Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
Аз съм пътят и истината и животът

Иоан 14:6

Църквата не ни дава система, а ключ; не план на Божия град, а начин да се влезе в него. Може някой да се загуби заради това, че няма план. Но всичко, което види, ще види лично и непосредствено, и то ще бъде истинско за него; докато който е разучил само плана, рискува да остане отвън и всъщност да не намери нищо.

О. Георги Флоровски[1]

Един от най-известните пустинни отци на Египет от 4 век, св. Серапион Сандонит, веднъж пътувал на поклонение до Рим. Там разбрал за прославена отшелница – жена, която никога не излизала от малката си стая. Скептично настроен към подобен начин на живот, тъй като той самият бил голям странник, Серапион я посетил и я попитал: „Защо седиш тук?”, на което тя отговорила: „Аз не седя. Аз пътувам”. Има още

Послушен до смърт

269733_196096260440555_100001205476215_587788_5952956_n04.11.05

Автор: епископ Калистос Уеър

 

Самото Христово Въплъщение е вече акт на спасение. Като приема нашата разпаднала се човешка природа, Христос я възстановява и, по думите на един християнски химн, „въздига падналия образ“. Но в такъв случай защо е била необходима кръстната смърт? Не е ли било достатъчно Бог да живее на земята, да мисли, чувства и желае като човек, без да трябва и да умира като човек?

Има още

Бог стана човек

644485_639954202686428_404055384_n  25.11.08 

Автор: епископ Калистос Уеър

Тъй като човек не можел да се доближи до Бога, Бог се приближил до човека като се уподобил на човек по най-непосредствен начин. Предвечният Логос, Синът Божи, Който е Второто Лице на Светата Троица, станал истински човек, един от нас. Той обновил и възстановил нашата човешка природа, като я възприел цялата в Себе Си. Има още

Какво можем да научим един от друг

20986_360228920761814_1035740290_n
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Автор: Митрополит Калистос (Уеър)

Настоящата лекция на митрополит Калистос (Уеър), посветена на диалога между православни и протестанти, е изнесена през февруари 2011 г. пред аудиторията на Университета „Норт Парк“, Чикаго.

Нека за начало да цитирам не думите на православен, нито на евангелист, а думите на един християнин от римокатолическата църква – кардинал Сюнънс. Той казва така: „За да постигнем единение, трябва първо да възлюбим един другиго. За да възлюбим един другиго, трябва най-напред да се опознаем взаимно.“ Има още

Образът, подобието и Царството

562026_360228884095151_1048092676_n
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Автор: Митр. Калистос Уеър, превод и подбор Михаил Шиндаров

Какво е било мястото на човека в творението?

 
„И Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа” (1 Сол. 5:23). Тук ап. Павел отбелязва три аспекта или три елемента, съставящи човешката личност. Макар и различни, тези аспекти са строго зависими един от друг; човек представлява единно цяло, а не сума от отделни части.

Има още

Църквата – постоянната Петдесетница

1_12
Автор: Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)

Лесно е да възприемем Църквата преди всичко като Тяло Христово и да забравим за ролята на Светия Дух. Но, както вече казахме, в Своето дело между хората, Синът и Светият Дух взаимно се допълват и това важи както за еклесиологията, така и за другите дялове на богословието. Докато св. Игнатий казва: „Където е Христос, там е вселенската Църква“, св. Ириней пише също толкова вярно, че „където е Църквата, там е Светият Дух, и където е Светият Дух, там е Църквата“. Именно, защото Църквата е Тяло на Христос, тя е също така храм и жилище на Светия Дух. Светият Дух е Дух на свободата. Светият Дух не само ни съединява, но създава и безкрайното разнообразие на личности в Църквата: на Петдесетница огнените езици се „разделиха“ и застанаха „над всеки по отделно“ от присъстващите. Дарът на Светия Дух е дар на Църквата, но в същото време е и личен дар, съобразен с характера на всеки. „Има различни дарби, ала Духът е един и същ“ (1 Кор. 12:4). Животът в Църквата не означава унищожение на многообразието сред хората, нито налагане на един безспорен и еднотипен образ на всички, но е точно обратното. Светците не само, че не проявяват някакво досадно еднообразие, но са развили у себе си ярка и отличаваща се личност. Глупаво е злото, а не светостта.

В това се изразява накратко връзката между Църквата и Бога. Тази Църква – икона на Светата Троица, Тяло на Христос, пълнота на Светия Дух – е едновременно видима и невидима, Божия и човешка. Видима е, понеже се състои от конкретни общности, които живеят на земята. Невидима е, защото включва в себе си светците и ангелите. Човешка е, защото грешниците са нейните земни членове. Божия е, защото е Тяло на Христос. Няма разграничение между видимото и невидимото, между воюващата Църква и ликуващата Църква (според западната терминология), защото и двете са една единствена и постоянна реалност. „Видимата Църква, земната Църква, живее в пълно общение и единство с цялото Тяло на Църквата, чиято глава е Христос“. Тя е мястото за среща на настоящия век и на бъдещия, като живее едновременно и в двата века.

Източник: dveri.bg

Православната теология през 21 век (втора част)

bkw
Автор: Митр. Калистос Уеър, превод от гр. ез. Светослав Риболов

(продължение)

Жив образ на живия Бог
Думите на свети Григорий за първообраза и за нашия образ ни пренасят направо към следващата ни тема. За един християнин най-важното събитие, що се отнася до личността му, е Божието подобие (Бит. 1:26-28). Всеки един от нас не е нищо по-малко от един жив образ (икона) на живия Бог, един сътворен образ (икона) на нетварната безкрайност на Бога. По тази причина ние сме свободни и творци; затова се простираме вън от времето и пространството; затова сме “божествени и благословени”.

Тъй като по този начин човешката природа е изобразяваща, иконична, тя е неизбежно свързваща се, общуваща. В самата същност на нашата човешкост е отпечатана една връзка с Бога, отделена от това общение, човешката личност е немислима, безсмислена. Това да бъдеш човек се явява един вид направление, цел, ориентация, ориентация към Бога. В православното разбиране за личността не съществува никакво “природно” човешко същество отделено от Бога. Има още

Православната теология през 21 век (първа част)

bkw
Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Поглед към миналото – водещата тема на 20 век

Нека започнем, като поставим един двуаспектен въпрос, който има изключителна важност за нас като православни християни, изправени пред културното разнообразие и плурализъм на съвременния свят. Коя беше най-важната тема, пред която се изправи православното богословие във века, който току-що отмина? А коя ще бъде най-важната тема за нас през новото хилядолетие, тъй като сега навлизаме в 21 век? Ясно е, че можем да подходим към този двуаспектен въпрос от много различни страни, други сигурно няма да се съгласят с посочените от мен като най-важни приоритети. Аз лично смятам еклесиологията за водеща тема на православното богословие през изминалия век. В действителност доста време преди изгрева на ХХ век, през четиридесетте и петдесетте години на 19 век, проблемът за природата на Църквата е бил вече поставен за разглеждане в Русия от мислителите-панслависти, от хора като Алексей Хомяков. Те се постараха да определят коя е отличителната черта на Православието по отношение както на Римокатолицизма, така и на Протестантството. Има още

Без енорията Църквата е наивна утопия

orth_wp_060_1600x1200Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Днес енорията в Православната Църква заема много по-видно място, отколкото през последните 16 века. От времето на св. Константин Велики, когато той приел християнската вяра, местният евхаристиен център никога не е имал такава тежест, както днес.

Какъв е смисълът от съществуването на Църквата? Коя е уникалната и характерна роля, която никой друг и нищо друго не може да осъществи? Какво  е това, което Църквата прави, а националните сдружения, младежките клубове или благотворителните организации не могат да направят? Има още

Православният път

bkw
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)


Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Църквата не предлага система, а ключ; не предлага план на Града Божий, а средство да се влезе в него. Може би някой ще се загуби, защото няма план. Но всичко, което ще види, ще го види без посредник, ще го види пряко и то ще бъде реално за него; докато този, който само изучава плана, рискува да остане отвън и да не открие нищо.

Прот. Георги Флоровски

Един от най-известните египетски отци от 4 в. св. Серапион (Синдонит) веднъж пътувал на поклонение в Рим. Тук научил за прочута подвижница-затворник, жена, живееща в малка стая, която не напускала никога. Скептично настроен към такъв живот, тъй като самият той бил голям странник, св. Серапион отишъл при нея и я запитал:”Защо седиш тук?”. Жената отговорила ”Не седя. Аз пътувам”. Има още