Православният път. Пролог: Ориентирите по пътя

20986_360228920761814_1035740290_n
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Автор: Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
Аз съм пътят и истината и животът

Иоан 14:6

Църквата не ни дава система, а ключ; не план на Божия град, а начин да се влезе в него. Може някой да се загуби заради това, че няма план. Но всичко, което види, ще види лично и непосредствено, и то ще бъде истинско за него; докато който е разучил само плана, рискува да остане отвън и всъщност да не намери нищо.

О. Георги Флоровски[1]

Един от най-известните пустинни отци на Египет от 4 век, св. Серапион Сандонит, веднъж пътувал на поклонение до Рим. Там разбрал за прославена отшелница – жена, която никога не излизала от малката си стая. Скептично настроен към подобен начин на живот, тъй като той самият бил голям странник, Серапион я посетил и я попитал: „Защо седиш тук?”, на което тя отговорила: „Аз не седя. Аз пътувам”. Има още

Послушен до смърт

269733_196096260440555_100001205476215_587788_5952956_n04.11.05

Автор: епископ Калистос Уеър

 

Самото Христово Въплъщение е вече акт на спасение. Като приема нашата разпаднала се човешка природа, Христос я възстановява и, по думите на един християнски химн, „въздига падналия образ“. Но в такъв случай защо е била необходима кръстната смърт? Не е ли било достатъчно Бог да живее на земята, да мисли, чувства и желае като човек, без да трябва и да умира като човек?

Има още

Бог стана човек

644485_639954202686428_404055384_n  25.11.08 

Автор: епископ Калистос Уеър

Тъй като човек не можел да се доближи до Бога, Бог се приближил до човека като се уподобил на човек по най-непосредствен начин. Предвечният Логос, Синът Божи, Който е Второто Лице на Светата Троица, станал истински човек, един от нас. Той обновил и възстановил нашата човешка природа, като я възприел цялата в Себе Си. Има още

Църквата – постоянната Петдесетница

1_12
Автор: Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)

Лесно е да възприемем Църквата преди всичко като Тяло Христово и да забравим за ролята на Светия Дух. Но, както вече казахме, в Своето дело между хората, Синът и Светият Дух взаимно се допълват и това важи както за еклесиологията, така и за другите дялове на богословието. Докато св. Игнатий казва: „Където е Христос, там е вселенската Църква“, св. Ириней пише също толкова вярно, че „където е Църквата, там е Светият Дух, и където е Светият Дух, там е Църквата“. Именно, защото Църквата е Тяло на Христос, тя е също така храм и жилище на Светия Дух. Светият Дух е Дух на свободата. Светият Дух не само ни съединява, но създава и безкрайното разнообразие на личности в Църквата: на Петдесетница огнените езици се „разделиха“ и застанаха „над всеки по отделно“ от присъстващите. Дарът на Светия Дух е дар на Църквата, но в същото време е и личен дар, съобразен с характера на всеки. „Има различни дарби, ала Духът е един и същ“ (1 Кор. 12:4). Животът в Църквата не означава унищожение на многообразието сред хората, нито налагане на един безспорен и еднотипен образ на всички, но е точно обратното. Светците не само, че не проявяват някакво досадно еднообразие, но са развили у себе си ярка и отличаваща се личност. Глупаво е злото, а не светостта.

В това се изразява накратко връзката между Църквата и Бога. Тази Църква – икона на Светата Троица, Тяло на Христос, пълнота на Светия Дух – е едновременно видима и невидима, Божия и човешка. Видима е, понеже се състои от конкретни общности, които живеят на земята. Невидима е, защото включва в себе си светците и ангелите. Човешка е, защото грешниците са нейните земни членове. Божия е, защото е Тяло на Христос. Няма разграничение между видимото и невидимото, между воюващата Църква и ликуващата Църква (според западната терминология), защото и двете са една единствена и постоянна реалност. „Видимата Църква, земната Църква, живее в пълно общение и единство с цялото Тяло на Църквата, чиято глава е Христос“. Тя е мястото за среща на настоящия век и на бъдещия, като живее едновременно и в двата века.

Източник: dveri.bg

Без енорията Църквата е наивна утопия

orth_wp_060_1600x1200Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Днес енорията в Православната Църква заема много по-видно място, отколкото през последните 16 века. От времето на св. Константин Велики, когато той приел християнската вяра, местният евхаристиен център никога не е имал такава тежест, както днес.

Какъв е смисълът от съществуването на Църквата? Коя е уникалната и характерна роля, която никой друг и нищо друго не може да осъществи? Какво  е това, което Църквата прави, а националните сдружения, младежките клубове или благотворителните организации не могат да направят? Има още

Дарът на Петдесетница

pentecost_greek 11.06.06

Автор: Епископ Калистос Уеър

Има три особено впечатляващи значения, в които се проявява полученият на Петдесетница Дар-Утешител. Първо: Той е дар, предназначен за всички Божи люде (Деян. 2:4-5). Дарът или харизмата на Светия Дух не се дава единствено и само на духовници, но на всички кръстени. Всички те са носители на Духа, което значи харизматици в непосредствения смисъл на думата. Второ: Той е дар на единството. „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно” (Деян. 2:1).

 

Светият Дух прави множеството едно Тяло в Христа. Слизането на Духа на Петдесетница обръща следствието от Вавилонската кула (Бит. 11:7). Както се пее в един от химните на празника:

Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнени езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух (Кондак, глас осми). Има още

Православният път

bkw
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)


Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Църквата не предлага система, а ключ; не предлага план на Града Божий, а средство да се влезе в него. Може би някой ще се загуби, защото няма план. Но всичко, което ще види, ще го види без посредник, ще го види пряко и то ще бъде реално за него; докато този, който само изучава плана, рискува да остане отвън и да не открие нищо.

Прот. Георги Флоровски

Един от най-известните египетски отци от 4 в. св. Серапион (Синдонит) веднъж пътувал на поклонение в Рим. Тук научил за прочута подвижница-затворник, жена, живееща в малка стая, която не напускала никога. Скептично настроен към такъв живот, тъй като самият той бил голям странник, св. Серапион отишъл при нея и я запитал:”Защо седиш тук?”. Жената отговорила ”Не седя. Аз пътувам”. Има още

Бог като Троица

Kallistos_Ware
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Автор: Диоклийски епископ Калистос (Уеър)

Надежда ми е Отец,

Прибежище ми е Син,

Покров ми е Дух Свети,

Троице Свята, слава на Тебе.

Св. Йоаникий[1]

Безначална нетварна Троице, неделимо Единство,

Която си три и едно, Отец, Син и Дух,

един Бог, приеми песента от глинени езици

сякаш е от пламенни уста

Из Триода[2] Има още

Смеем ли да се надяваме на спасението на всички?

 1_2Автор: Митр. Калистос (Уеър)

„Бог не допуска злото, Той изправя злото”
Св. Исаак Сирийски

„Любовта не може да понесе това”
Св. Силуан Атонски

Има въпроси, на които с нашето ниво на познание не сме в състояние да отговорим, но независимо от това колко невъзможни за отговор са те, ние сме длъжни да ги задаваме. Поглеждайки отвъд прага на смъртта, ние питаме: Как душата може да съществува без тялото? Каква е природата на нашето безтелесно съзнание между смъртта и окончателното възкресение? Какво точно е взаимоотношението между тялото ни сега и „духовното тяло” (1 Кор. 15:44), което праведниците ще получат в идващия век? И накрая, но не на последно място, ние питаме: Смеем ли да се надяваме за спасението на всички? Върху този последен въпрос аз желая да фокусирам вниманието си. Възможен или не за отговор, това е въпрос, който критично засяга нашето цялостно разбиране за Божието отношение към света. Във финалния завършек на историята на спасението ще има ли всеобхватно помирение? Ще намери ли накрая всяко сътворено същество място в Тринитарния перихорезис (взаимопроникване), в движението на взаимната любов, протичаща вечно между Отца, и Сина, и Светия Дух? Има още