Православната теология през 21 век (втора част)

Автор: Митр. Калистос Уеър, превод от гр. ез. Светослав Риболов

(продължение)

Жив образ на живия Бог

Думите на свети Григорий за първообраза и за нашия образ ни пренасят направо към следващата ни тема. За един християнин най-важното събитие, що се отнася до личността му, е Божието подобие (Бит. 1:26-28). Всеки един от нас не е нищо по-малко от един жив образ (икона) на живия Бог, един сътворен образ (икона) на нетварната безкрайност на Бога. По тази причина ние сме свободни и творци; затова се простираме вън от времето и пространството; затова сме “божествени и благословени”.

Тъй като по този начин човешката природа е изобразяваща, иконична, тя е неизбежно свързваща се, общуваща. В самата същност на нашата човешкост е отпечатана една връзка с Бога, отделена от това общение, човешката личност е немислима, безсмислена. Това да бъдеш човек се явява един вид направление, цел, ориентация, ориентация към Бога. В православното разбиране за личността не съществува никакво “природно” човешко същество отделено от Бога.

Православната теология през 21 век (първа част)

Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Поглед към миналото – водещата тема на 20 век

Нека започнем, като поставим един двуаспектен въпрос, който има изключителна важност за нас като православни християни, изправени пред културното разнообразие и плурализъм на съвременния свят. Коя беше най-важната тема, пред която се изправи православното богословие във века, който току-що отмина? А коя ще бъде най-важната тема за нас през новото хилядолетие, тъй като сега навлизаме в 21 век? Ясно е, че можем да подходим към този двуаспектен въпрос от много различни страни, други сигурно няма да се съгласят с посочените от мен като най-важни приоритети. Аз лично смятам еклесиологията за водеща тема на православното богословие през изминалия век. В действителност доста време преди изгрева на ХХ век, през четиридесетте и петдесетте години на 19 век, проблемът за природата на Църквата е бил вече поставен за разглеждане в Русия от мислителите-панслависти, от хора като Алексей Хомяков. Те се постараха да определят коя е отличителната черта на Православието по отношение както на Римокатолицизма, така и на Протестантството.

Значение на „Добротолюбието“ на изток и на запад

Постхристиянска Европа чете „Добротолюбието“

През месец май 1998 г. Калистос Уеър, епископ на Диоклия бе поканен от гръцката фондация „Онасис“ да изнесе лекция на тема: „Значението на „Добротолюбието“ на Изток и на Запад“ пред Стария Парламент в Атина. Част от лекцията е публикувана във в-к „Християники“, откъдето я превеждаме за българските читатели. В началото на своето изложение еп. Калистос (Уеър) се спира на първото издание на „Добротолюбието“ преди около 200 години (1782 г.) от св. Макарий (Нотарас), епископ на Коринт, и св. Никодим Светогорец.

„В началото книгата имала среден отзвук, защото почти всички текстове били издадени в оригинал без превод на новогръцки. Минало повече от век, докато се стигне до второ издание през 1893 г. 64 години по-късно, през 1957 г., излязло и третото издание. Така за първите 175 години от своето съществуване „Добротолюбието“ било издадено само три пъти. С други думи не било това, което се нарича „бестселър“. Интересно е да се отбележи, че в класическото многотомно издание „Голяма гръцка енциклопедия“ от 1930 г., под понятието „Филокалия“ (гр. език ­ Добротолюбие) била спомената само „Филокалия“-та на Ориген, съставена от св. Василий Велики и св. Григорий Богослов, докато „Добротолюбието“ на св. Макарий и св. Никодим не се споменава.

„Догматическо богословие“

Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

В оригиналното си румънско издание Догматическото богословие на отец Думитру Станилое излиза в три тома. Първият том разглежда шест основни теми: Откровението, естествено и свръхестествено; Писанието и преданието; същността на богословието; Познанието за Бога – рационално и апофатично; разликата между Божието естество или битие и Неговите енергии или действия; Божествените атрибути; Светата Троица като изразяване на взаимна любов. Творение и обожение; Значението на сътворяване от нищо; Сътворяването на ангелите и падението, чрез които някои от тях стават бесове; Сътворяването и падението на човека; произхода и белезите на злото; нашата човешка съпричастност с природата.

Вторият том разглежда: Личността на Иисус Христос; Присъствието и деятелността на Логоса в сътворението и в Стария завет; Въплъщението и съчетанието между човешката и божествената природи на Христос; Спасителното Му служение в неговите три аспекта: като учител и пророк, като първосвещеник и жертва, като цар; Общението в Светия Дух, Църквата като мистичното тяло на Христос в Духа; Нашето спасение в Църквата; Божествената благодат и човешката свобода.Третият том обхваща: Освещаващите тайнства; Есхатологията или осъществяване пълнотата на творението; Второто пришествие на Христос; Възкресението на мъртвите; Всеобщият съд; Вечният живот.

Живот и трудове на отец Думитру Станилое

Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Думитру Станилое е роден на 16-ти ноември 1903 г. в трансилванското село Владени – най-западната част на днешна Румъния, която граничи с Унгария. Корените му са дълбоко провинциални и ранното му детство преминава в една относително изолирана земеделска общност. Любовта му към румънската селска култура, която го формира през неговото детство, не отслабва и до края на дните му, като се съчетава със стремежа му да включи характерните за нея ценности в богословската си мисъл. Усетът за родство със земята, с материалното обкръжение на потоци, хълмове и гори, познато му като на селско момче, присъства трайно в богословската му визия. Една от централните му тези винаги е било космичното единство на цялото творение в Иисус Христос. И двамата родители на младия Думитру били силно вярващи православни християни и оказали трайно влияние върху духовния му облик. Духовната атмосфера на дома, в който израства, може донякъде да се усети от собствения му разказ за това как е станало така, че прочел цялата Библия на десетгодишна възраст. „В къщата на дядо си, който беше певец в църквата, попаднах на една Библия. Тя беше пълна с удивителни илюстрации, които ме привлякоха и започнах да чета. Следвах внимателно текста, за да мога да разбера илюстрациите. Седях до прозореца и четях и нищо не можеше да отвлече вниманието ми. … Всички които влизаха – дори майка ми и баща ми, са се чувствали като в църква. Никой не проговарял, казвали си: Детето чете Светата Книга. Усещането им било, че се случва нещо свещено.”