Откъс от интервю на Василий Анисимов, направено при участието на епископа в международната конференция „Пътища на просвещение и свидетели на Истината: „Личност. Семейство. Общество.“, проведена в Киево-Печорската Лавра през септември 2003 година.
– Ваше Преосвещенство, днес сте считан за един от най-големите православни богослови в света. Но Вие не сте израснали в православна среда.
– Аз съм британец и съм се възпитавал в една от енориите на Англиканската църква. За първи път попаднах на православно богослужение, когато бях на седемнадесет години. Службата беше в храма на Руската православна църква в Лондон на Бъдни вечер, която се празнува в събота вечерта. Службата се водеше на църковнославянски език, затова и не разбирах смисъла на богослужебните текстове. Но тогава, неизвестно защо, почувствах, че това е моят дом и че принадлежа именно към това събрание. Така моят първи опит от общуването с Православието е свързан не с четенето на книги, а с участието в Божествената литургия. Извървях дълъг път на катехизация: минаха шест години, докато се присъединя към Православната църква. Има още →
Епископ Калистос Уеър е роден през 1934 г. в Англия; завършва висшето си образование в Оксфорд. През 1958 г. приема Православието. От 1966 до 2001 г. преподава източно християнство в Оксфорд. През 1982 г. е ръкоположен за епископ към Цариградската патриаршия.
Ваше Преосвещенство, вие сте човек роден и възпитан в западната традиция, който е станал православен. Каква духовна празнота или недостиг сте изпитвали, които да ви накарат да станете православен?
Преди всичко нека кажа, че моето решение да стана православен беше по-скоро позитивно, отколкото негативно. Не само неудовлетвореността от западното християнство, а по-скоро привлекателността на Православието само по себе си повлия на решението ми. Бях възпитан в Англиканската църква, която е запазила епископата, но е също така дълбоко повлияна от Реформацията. Когато бях още на 13-14 години, вече започнах да търся Църква, която да олицетворява приемствеността на Преданието. Видях, че на Запад е имало много промени през средновековието, при Реформацията. Исках да намеря Църква с древни корени, която да е в пряка приемственост с апостолите, мъчениците, древните Отци, ранните събори. Още като юноша не бях удовлетворен от римо-католическата църква, защото считах за невъзможно да приема папството. Когато за пръв път влязох в досег с Православната Църква на 17 години, усетих, че тук е отговорът на моето търсене на една Църква, която да представя живото Предание. Това най-вече ме привлече към Православната Църква. Тук намерих Църква, вярна на Вселенските събори, на ранните Отци, но която не се отнася към тях като към археологически останки от миналото, а за която те са живи реалности. Мисля, че бях привлечен най-вече от чувството, че Православието е Църква на Светото Предание. И още нещо. Първият ми досег с Православната Църква не стана чрез четене на книги или запознаване с православни люде, а чрез преживяване на православното богослужение. И това, струва ми се, е най-добрият начин за човек от Запада да се запознае с Православието. Не като нещо теоретично, а чрез преживяване на Църквата като богослужеща общност. Когато бях на 17 години, един съботен следобед в Лондон, случайно или по Божи промисъл, влязох в руската църква по време на вечернята. Бях дълбоко впечатлен от службата. Особено ме порази чувството за единение между небето и земята. На службата имаше само няколко души, пееше малък хор, ала аз почувствах, че тези малцина люде биват въздигнати в едно действие, много по-велико от самите тях. Усетих, че тук присъстват не само видимите богомолци, но и невидими – светците, ангелите, Св. Богородица, Самият Христос. Почувствах, че Църквата е наистина рай на земята. И тъкмо това преживяване на православното богослужение първо ме привлече към Православието. Има още →
Много добре помня как започна моят път към Православието. Това се случи, когато бях на седемнайсет, съвсем неочаквано, през един летен съботен ден през 1952 г.
Небо и земля днес совокупишася
(Стихира на литията от Великото Повечерие на Рождество Христово)
О, странна Православна Църква!
(о. Лев Жиле)
Отсъствие и присъствие
Много добре помня как започна моят път към Православието. Това се случи, когато бях на седемнайсет, съвсем неочаквано, през един летен съботен ден през 1952 г. Вървях по Бъкингам Пелъс Роуд, недалеч от спирката на метрото „Виктория“ (това е в самия център на Лондон) покрай голяма, овехтяла готическа църква от XIX век, която преди не бях забелязвал. Върху нея нямаше никакви опознавателни знаци (връзките с обществеността са били винаги слабата страна на Православието на Запад!), ако не смятаме малката медна табелка, на която пишеше: „Руска църква„. Има още →
Блог за митр. Калистос Уеър 