Православният опит на покаянието

prodigal_sonАвтор: Калистос Уеър

Обикновено покаянието се разбира като тъга поради греха, чувство за вина, усещане за скръб и ужас поради раните, които сме причинили на другите и на себе си. И все пак такъв възглед е непълен. Скръбта и ужасът наистина са важен елемент на покаянието, но не го изчерпват, нито пък представляват най-важната му част. Ще достигнем до по-пълно разбиране на този въпрос, ако разгледаме буквалния смисъл на гръцката дума за покаяние, метаноя. Тя означава „обнова на ума“ – не само да съжаляваш за миналото, но да промениш основно възгледите си, да придобиеш нов поглед към себе си, и към другите; „велико разбиране“. Велико разбиране, което не води задължително до емоционална криза. Покаянието не е синоним на печал и самосъжаление, а обръщане, пренасочване на центъра на живота ни към Светата Троица. Има още

Значение на „Добротолюбието“ на изток и на запад

cover
Постхристиянска Европа чете „Добротолюбието“

През месец май 1998 г. Калистос Уеър, епископ на Диоклия бе поканен от гръцката фондация „Онасис“ да изнесе лекция на тема: „Значението на „Добротолюбието“ на Изток и на Запад“ пред Стария Парламент в Атина. Част от лекцията е публикувана във в-к „Християники“, откъдето я превеждаме за българските читатели. В началото на своето изложение еп. Калистос (Уеър) се спира на първото издание на „Добротолюбието“ преди около 200 години (1782 г.) от св. Макарий (Нотарас), епископ на Коринт, и св. Никодим Светогорец.

„В началото книгата имала среден отзвук, защото почти всички текстове били издадени в оригинал без превод на новогръцки. Минало повече от век, докато се стигне до второ издание през 1893 г. 64 години по-късно, през 1957 г., излязло и третото издание. Така за първите 175 години от своето съществуване „Добротолюбието“ било издадено само три пъти. С други думи не било това, което се нарича „бестселър“. Интересно е да се отбележи, че в класическото многотомно издание „Голяма гръцка енциклопедия“ от 1930 г., под понятието „Филокалия“ (гр. език ­ Добротолюбие) била спомената само „Филокалия“-та на Ориген, съставена от св. Василий Велики и св. Григорий Богослов, докато „Добротолюбието“ на св. Макарий и св. Никодим не се споменава. Има още

Трите условия

bkw
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Автор: Калистос Уеър

Всяка крачка в духовния път на православния християнин се предопределя от три незаменими условия.

Първото условие е пътешественикът, поел по Пътя, да е член на Църквата.  

Духовното пътешествие се предприема в общение с други хора, а не в уединение. Православната традиция набляга изключително силно върху църковния характер на истинското християнство. По думите на Алексей Хомяков:

„Никой не се спасява сам. Този, който в спасен, е спасен в Църквата, като неин член и е в единство с всички останали членове. Когато някой вярва, той е в общението на вярата, когато някой обича, той е в общението на любовта, когато се моли, той е в общението на молитвата.“

Има още

Човешката личност като икона на Троицата

bkw

Автор: Калистос Уеър, епископ на Диоклия

Един или трима: каква е разликата?

 Бог като общност

 „Социалното“ учение и неговите критици

 Човешката личност като общуване

                                           Троично богословие в линии и багри


Източник:
pravoslavieto.com

Силата на Името

bkw
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

24.10.05 | еп. Калистос Уеър

КАЛИСТОС УЕЪР: Роден е и е израсъл в Англия, приет в Православната Църква през 1958 г., ръкоположен е за свещеник през 1966 г. и през същата година приема монашески обети в Монастира „Св. Иоан Богослов“ в Патмос. Начело е на гръцката православна епархия в Оксфорд и заема Сполдинговата лекторска катедра в Университета. Той е допринесъл съществено за превеждането на английски език на православни богослужебни книги и на пълния текст на Добротолюбието.

„За повечето от нас е много трудно да постигнат мълчание и може би е странно, че един от най-добрите начини да се откъснем от говоренето е чрез говорене: тоест чрез молитва, която се повтаря, и колкото по-кратка и проста е тя, толкова по-добре. Това се отнася преди всичко до Иисусовата молитва, най-обичаната молитва за постоянна употреба в руската традиция, ‘Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния/грешната.'“ (Anne Pennington, Theology, 1982).

Има още

„Догматическо богословие“

1_48
Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

В оригиналното си румънско издание Догматическото богословие на отец Думитру Станилое излиза в три тома. Първият том разглежда шест основни теми: Откровението, естествено и свръхестествено; Писанието и преданието; същността на богословието; Познанието за Бога – рационално и апофатично; разликата между Божието естество или битие и Неговите енергии или действия; Божествените атрибути; Светата Троица като изразяване на взаимна любов. Творение и обожение; Значението на сътворяване от нищо; Сътворяването на ангелите и падението, чрез които някои от тях стават бесове; Сътворяването и падението на човека; произхода и белезите на злото; нашата човешка съпричастност с природата.

Вторият том разглежда: Личността на Иисус Христос; Присъствието и деятелността на Логоса в сътворението и в Стария завет; Въплъщението и съчетанието между човешката и божествената природи на Христос; Спасителното Му служение в неговите три аспекта: като учител и пророк, като първосвещеник и жертва, като цар; Общението в Светия Дух, Църквата като мистичното тяло на Христос в Духа; Нашето спасение в Църквата; Божествената благодат и човешката свобода.Третият том обхваща: Освещаващите тайнства; Есхатологията или осъществяване пълнотата на творението; Второто пришествие на Христос; Възкресението на мъртвите; Всеобщият съд; Вечният живот.

Има още

Живот и трудове на отец Думитру Станилое

00
Автор: Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Думитру Станилое е роден на 16-ти ноември 1903 г. в трансилванското село Владени – най-западната част на днешна Румъния, която граничи с Унгария. Корените му са дълбоко провинциални и ранното му детство преминава в една относително изолирана земеделска общност. Любовта му към румънската селска култура, която го формира през неговото детство, не отслабва и до края на дните му, като се съчетава със стремежа му да включи характерните за нея ценности в богословската си мисъл. Усетът за родство със земята, с материалното обкръжение на потоци, хълмове и гори, познато му като на селско момче, присъства трайно в богословската му визия. Една от централните му тези винаги е било космичното единство на цялото творение в Иисус Христос. И двамата родители на младия Думитру били силно вярващи православни християни и оказали трайно влияние върху духовния му облик. Духовната атмосфера на дома, в който израства, може донякъде да се усети от собствения му разказ за това как е станало така, че прочел цялата Библия на десетгодишна възраст. „В къщата на дядо си, който беше певец в църквата, попаднах на една Библия. Тя беше пълна с удивителни илюстрации, които ме привлякоха и започнах да чета. Следвах внимателно текста, за да мога да разбера илюстрациите. Седях до прозореца и четях и нищо не можеше да отвлече вниманието ми. … Всички които влизаха – дори майка ми и баща ми, са се чувствали като в църква. Никой не проговарял, казвали си: Детето чете Светата Книга. Усещането им било, че се случва нещо свещено.” Има още

Диоклийски епископ Калистос: Православието е израз на християнската вяра в нейната истинска и пълна форма

bkw
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)


Откъс от интервю на Василий Анисимов, направено при участието на епископа в международната конференция „Пътища на просвещение и свидетели на Истината: „Личност. Семейство. Общество.“, проведена в Киево-Печорската Лавра през септември 2003 година.

– Ваше Преосвещенство, днес сте считан за един от най-големите православни богослови в света. Но Вие не сте израснали в православна среда.

– Аз съм британец и съм се възпитавал в една от енориите на Англиканската църква. За първи път попаднах на православно богослужение, когато бях на седемнадесет години. Службата беше в храма на Руската православна църква в Лондон на Бъдни вечер, която се празнува в събота вечерта. Службата се водеше на църковнославянски език, затова и не разбирах смисъла на богослужебните текстове. Но тогава, неизвестно защо, почувствах, че това е моят дом и че принадлежа именно към това събрание. Така моят първи опит от общуването с Православието е свързан не с четенето на книги, а с участието в Божествената литургия. Извървях дълъг път на катехизация: минаха шест години, докато се присъединя към Православната църква. Има още

Калистос: Тук е отговорът на моето търсене

bkw
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

22.07.05 | Георги Тодоров

Епископ Калистос Уеър е роден през 1934 г. в Англия; завършва висшето си образование в Оксфорд. През 1958 г. приема Православието. От 1966 до 2001 г. преподава източно християнство в Оксфорд. През 1982 г. е ръкоположен за епископ към Цариградската патриаршия.

Ваше Преосвещенство, вие сте човек роден и възпитан в западната традиция, който е станал православен. Каква духовна празнота или недостиг сте изпитвали, които да ви накарат да станете православен?

Преди всичко нека кажа, че моето решение да стана православен беше по-скоро позитивно, отколкото негативно. Не само неудовлетвореността от западното християнство, а по-скоро привлекателността на Православието само по себе си повлия на решението ми. Бях възпитан в Англиканската църква, която е запазила епископата, но е също така дълбоко повлияна от Реформацията. Когато бях още на 13-14 години, вече започнах да търся Църква, която да олицетворява приемствеността на Преданието. Видях, че на Запад е имало много промени през средновековието, при Реформацията. Исках да намеря Църква с древни корени, която да е в пряка приемственост с апостолите, мъчениците, древните Отци, ранните събори. Още като юноша не бях удовлетворен от римо-католическата църква, защото считах за невъзможно да приема папството. Когато за пръв път влязох в досег с Православната Църква на 17 години, усетих, че тук е отговорът на моето търсене на една Църква, която да представя живото Предание. Това най-вече ме привлече към Православната Църква. Тук намерих Църква, вярна на Вселенските събори, на ранните Отци, но която не се отнася към тях като към археологически останки от миналото, а за която те са живи реалности. Мисля, че бях привлечен най-вече от чувството, че Православието е Църква на Светото Предание. И още нещо. Първият ми досег с Православната Църква не стана чрез четене на книги или запознаване с православни люде, а чрез преживяване на православното богослужение. И това, струва ми се, е най-добрият начин за човек от Запада да се запознае с Православието. Не като нещо теоретично, а чрез преживяване на Църквата като богослужеща общност. Когато бях на 17 години, един съботен следобед в Лондон, случайно или по Божи промисъл, влязох в руската църква по време на вечернята. Бях дълбоко впечатлен от службата. Особено ме порази чувството за единение между небето и земята. На службата имаше само няколко души, пееше малък хор, ала аз почувствах, че тези малцина люде биват въздигнати в едно действие, много по-велико от самите тях. Усетих, че тук присъстват не само видимите богомолци, но и невидими – светците, ангелите, Св. Богородица, Самият Христос. Почувствах, че Църквата е наистина рай на земята. И тъкмо това преживяване на православното богослужение първо ме привлече към Православието. Има още