Дарът на Петдесетница

pentecost_greek 11.06.06

Автор: Епископ Калистос Уеър

Има три особено впечатляващи значения, в които се проявява полученият на Петдесетница Дар-Утешител. Първо: Той е дар, предназначен за всички Божи люде (Деян. 2:4-5). Дарът или харизмата на Светия Дух не се дава единствено и само на духовници, но на всички кръстени. Всички те са носители на Духа, което значи харизматици в непосредствения смисъл на думата. Второ: Той е дар на единството. „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно” (Деян. 2:1).

 

Светият Дух прави множеството едно Тяло в Христа. Слизането на Духа на Петдесетница обръща следствието от Вавилонската кула (Бит. 11:7). Както се пее в един от химните на празника:

Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнени езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух (Кондак, глас осми).

Духът носи единство и взаимно разбирателство, като ни помага да говорим „в един глас”. Той преобразява индивида в личност. В първата християнска общност в Иерусалим от периода непосредствено след Петдесетница „всичко им беше общо” (Деян. 2:44), „а множеството повярвали имаха едно сърце и една душа” (Деян. 4:32) . Такъв трябва да бъде отличителният белег на петдесетната общност на Христовата църква във всички времена.

Трето: Дарът на Светия Дух е дар на многообразието – огнените езици са „разделени” (Деян. 2:3). Те са разпределени поотделно върху всеки от апостолите.

Светият Дух ни прави едно цяло, в което всеки от нас е различен. На Петдесетница множеството от езици не е премахнато, но то престава да бъде причина за разделение – всеки говори на собствения си език както преди, но по силата на Духа разбира другия. Според мен, да бъдеш носител на Духа означава да осъзнаеш всички отличителни характеристики на собствената си личност – т. е. да бъдеш истински освободен и да бъдеш истинският си „Аз” в неговата неповторимост. Животът в Духа притежава неизчерпаемо многообразие; грехът, а не светостта, е скучен и еднообразен. Един мой приятел свещеник, който прекарваше дълги часове в изслушване на изповеди, споделяше уморено, че в крайна сметка нови грехове няма.

Винаги различна и нова по своите форми е само светостта.

Превод: Пламен Сивов

Източник: www.pravoslavie.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s