Диоклийски епископ Калистос: Православието е израз на християнската вяра в нейната истинска и пълна форма

bkw
Диоклийски митр. Калистос (Уеър)


Откъс от интервю на Василий Анисимов, направено при участието на епископа в международната конференция „Пътища на просвещение и свидетели на Истината: „Личност. Семейство. Общество.“, проведена в Киево-Печорската Лавра през септември 2003 година.

– Ваше Преосвещенство, днес сте считан за един от най-големите православни богослови в света. Но Вие не сте израснали в православна среда.

– Аз съм британец и съм се възпитавал в една от енориите на Англиканската църква. За първи път попаднах на православно богослужение, когато бях на седемнадесет години. Службата беше в храма на Руската православна църква в Лондон на Бъдни вечер, която се празнува в събота вечерта. Службата се водеше на църковнославянски език, затова и не разбирах смисъла на богослужебните текстове. Но тогава, неизвестно защо, почувствах, че това е моят дом и че принадлежа именно към това събрание. Така моят първи опит от общуването с Православието е свързан не с четенето на книги, а с участието в Божествената литургия. Извървях дълъг път на катехизация: минаха шест години, докато се присъединя към Православната църква.

– Владико, може ли да се каже, че между традицията, в която сте израснали, и Православието съществува някаква несъвместимост?

– Не е лесно на западния човек да стане православен; ами че Православието не е някакво разклонение на протестантизма, не е даже „римски католицизъм без папа“. За западния човек Православието означава скок в някакъв нов и неизвестен свят. Колкото повече научавах за Православието, аз все повече чувствах, че именно това е, в което винаги съм вярвал с цялото си сърце. Но не си бях представял, че то може да бъде изразено толкова правдиво. Нещо повече – когато приех Православието, аз нямах чувството, че си сменям вярата. По-скоро разбрах смисъла на това, в което някога несъзнателно съм вярвал.

– Вие осъществявате своето архипастирско служение в интегриращата се европейска общност. Какво според Вас е мястото на православната вяра в обединена Европа?

– Днес е много трудно да се определи какво точно разбират хората под думата „Европа“. Известно е, че множество хора в европейските страни биха искали християнството напълно да бъде изключено при определянето на това понятие. Освен това трябва да признаем, че в повечето страни, участници в Европейския съюз, практическата страна на християнството се развива много слабо. Независимо от това, считам, че християнската вяра съставлява „душата“ на Европа. Не можем да говорим за Европа като за символ на някакво единство, оставяйки „зад борда“ християнството. Тук трябва да се спомене за мястото на Православната църква в обществото. Лично за мен, независимо от това, че съм западен човек, Православието не е нещо източно, тоест чуждо. Когато дойдох в Православието, разбрах, че именно това е истинското християнство. Реформаторският свят не е достатъчен за Европа, която иска да говори за своите християнски корени. Малко е също да се говори само за римския католицизъм. Напротив, трябва да си спомняме именно за Православието, което изразява християнската ни вяра в нейната истинска и пълна форма. Затова и виждам европейското наследство в православната християнска част на византийската цивилизация.

– Казват, че за западноевропейския ум е трудно да постигне нашето духовно наследство, особено трудовете на такива богослови и мислители като протойерей Павел Флоренски или, да кажем, Владимир Соловьов…

– Това наистина е така. Затова ако хората от западноевропейските страни действително искат да стигнат до разбиране на дълбините на християнското учение, те трябва да преминат през покаяние в буквалния смисъл на гръцкото понятие „метаноя“, което означава преобразяване, промяна на ума. Разбира се, че Римската империя има значителен принос за развитието на цивилизацията. Това е първото, което ми идва наум, когато мисля за Римската империя до Христа. Разбира се, апостол Павел казва: „…сега вие не сте под властта на закона, а на благодатта…“. Но от друга страна, в ежедневния си живот ние също трябва да се опираме на западното понятие за закон и на западните изследвания, направени с използването на разсъждаващия разум. В този смисъл може да се каже, че Западът и Изтокът взаимно се допълват. Несъмнено е, че пълнотата на Истината лежи именно в Православната църква. Но в същото време православните се нуждаят от помощта на Запада, за да могат още по-дълбоко да разбират своята вяра. Така че в бъдеща Европа, която ще включва в себе си източноевропейските страни, повечето от които – православни, трябва да се свидетелства православната вяра. Но това свидетелство включва в себе си разбирането на важността на Ренесанса, важността на Просвещението и модернизма. Разбира се, че православните се отнасяме критично към всичко това. Но ние трябва да разбираме проблематиката, която лежи в основата на западното развитие. Затова се надявам, че в европейската общност ще се осъществи творчески обмен между Православието и Западната традиция.

– Можем ли да прогнозираме какви проблеми ще вълнуват православното богословие през настъпващия век?

– Като начало би трябвало да се определи какъв е бил основният въпрос за православното богословие през 20 век. Мисля, че богословите на двадесети век преди всичко се стремят да определят какво е това Църква. В тези времена с еклесиологичните въпроси се занимават предимно богословите от руската емиграция, когато започват да мислят върху смисъла на руската революция. След падането на руската империя Църквата като национален институт напълно загубва устойчивите си позиции. Но ако говорим за държавната църква, какво би трябвало да разбираме под това понятие. Разсъждавайки по тези теми протойерей Николай Афанасиев отбелязва, че Църквата – това е Евхаристическо тяло. И само Литургията създава единството на Църквата. Отец Йоан Кронщатски казва: „Евхаристията – това е постоянно случващо се чудо“. Този въпрос православните богослови се наложи да разглеждат във връзка със своето участие в икуменическото движение. Тази част от разсъжденията на о. Георги Флоровски и Владимир Соловьов е в контекста на западното християнство. Мисля, че в ХХІ век еклесиологичните въпроси ще запазят своята важност, но заедно с това предстои да си изясним какво е човекът. Затова за нашето време много важни се оказват въпросите на християнската антропология. Сега много се използват понятия като биоетика и генно инженерство. Ние, християните, няма да бъдем в състояние да допълним каквото и да било в разбирането на тези проблеми, ако не задълбочим разбирането си в областта на човешката личност. Не по-малко важен за съвременния свят остава проблемът с екологичната криза. Но той не бива да бъде наричан икономически, политически или технологичен. По-скоро това е криза в човешкото сърце. Ние сме загубили истинското разбиране на отношенията между нас – като личности и сътворения свят. Затова аз тясно свързвам екологичната криза на съвременността с неправилното разбиране за човека като такъв. Ако личността изчезне, това е трагедия. В нашето време, изправени пред съвременния свят, прогреса, глобализацията и компютърната революция, ние трябва да потвърдим, че няма нищо по-важно от личната човешка среща с Бога. | Списание Мирна, бр. 21

Превод от руски: Илиана Александрова

Епископ Калистос е роден е в Бат, Англия, през 1934. Завършил е Оксфорд със специалности богословие и класически култури. След като приема православната вяра през 1958 г., посещава множество манастири в Гърция и прекарва известно време в манастира Св. Иоан в Патмос и Света Гора. През 1966 е ръкоположен за свещеник и се замонашва, приемайки монашеско име Калистос. От 1966 е отново в Оксфорд, където преподава източноправославна културология. През 1982 е ръкоположен за Епископ Диоклийски под юрисдикцията на Вселенския Патриарх.

Творчеството му включва книгите „Православната църква“, „Православният път“, „Гръцката църква в периода на турското владичество“ и други. Превел е на английски две от основните православни богослужебни книги – „Празничен миней“ и „Постен триод“, както и „Добротолюбие“ – сборник от съчинения на светите отци.

Източник: www.pravoslavie.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s